Той е най-различният мъж,

от всички най-различни по света.

Човекът, който застава пред мен като стена,

пази ме от най-лошите неща в живота.

Моят бодигард, за мен се бие с голи ръце,

че му вярвам и от него се нуждая,

му е достатъчно оръжие...

Той не се страхува за мен живота си да даде,

това е мъжът, който никога няма да ме предаде -

чувствам се в най-сигурните ръце, той до мен ли е

надалеч са и най-черните ми страхове.

След него се обръщат всички чужди жени,

но плътно до мен, без да се отделя, той върви.

Когато говорим се гледаме право очи в очи,

няма някой, който от него да ме раздели.

Ако  съм ядосана, крещя на всички около мен,

нареждам, обвниявам и  него за лошия ми ден,

а той не излиза от стаята, с колеги да изпие по бира,

остава до мен и да ме успокои, най-милите думи намира.

Бодигардът ми е най-симпатичният мъж, сериозен,

романтичен и понякога усмихнато-мистериозен.

Една красива загадка за мен,

без този човек не мога и ден.

В най-трудните ми моменти той остава плътно до мене,

намига ми и прошепва, че всичко, щом сме двама, ще мине.

Аз не съм известна личност в града... нито по света,

аз не плащам на бодигард никаква заплата,

бодигардът ми е мъжът, който виждам всеки път,

щом сутрин отворя очи... моят мъж, в който влюбена съм до уши...