6 ene 2024, 21:26

Боец

  Poesía
393 0 0

Чуй ме, скъпа душа!

Знам, че вече си уморена,

че отдавна се бориш с неща

в името да бъдеш спасена!

 

Да! Знам, че се нагърби с товар,

непосилен за твоите плещи.

Но ти си с мисия към света,

да растеш от допуснати грешки.

 

Изтощена, умислена... накъде ще поемеш?

Везните в теб не взимат страна..

граници не чертай, следвай правата- време

и изпълни се докрай с радостта.

 

Имаш мъдростта на своите еони.

Силата и мощта все още са в теб.

Няма твърди стени или барикади,

които да не прескочиш, като боец.

 

В теб въплътен е пламък Божествен,

дарен с топлина и сила Вселенска.

Пътят изминат през живота нетраен,

е твоят билет към Галактика звездна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...