Jan 6, 2024, 9:26 PM

Боец

  Poetry
358 0 0

Чуй ме, скъпа душа!

Знам, че вече си уморена,

че отдавна се бориш с неща

в името да бъдеш спасена!

 

Да! Знам, че се нагърби с товар,

непосилен за твоите плещи.

Но ти си с мисия към света,

да растеш от допуснати грешки.

 

Изтощена, умислена... накъде ще поемеш?

Везните в теб не взимат страна..

граници не чертай, следвай правата- време

и изпълни се докрай с радостта.

 

Имаш мъдростта на своите еони.

Силата и мощта все още са в теб.

Няма твърди стени или барикади,

които да не прескочиш, като боец.

 

В теб въплътен е пламък Божествен,

дарен с топлина и сила Вселенска.

Пътят изминат през живота нетраен,

е твоят билет към Галактика звездна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...