16 ago 2007, 15:08

Бог ни завидя 

  Poesía
652 0 13
Всичко започна толкова сложно.
Ти беше буен огън.
Аз дълбока река.
Ти знак опасен.
А аз сложен пасианс.
И все така се разминавахме.
Двамата - ти и аз.
Ти - наляво.
Аз - надясно.
Ти - напред.
Аз - назад.
Един ден, спря и ме изчака.
Прегърнахме се буйно.
Сплетохме ръце и тела.
Докоснахме се.
Аз изтръпнах.
А ти ме пожела.
Светът възкръсна.
Дори и Бог ни завидя.



                                "Да любиш и да бъдеш любим е най-великото щастие на земята"
                                                                                                                             Хайне

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??