Aug 16, 2007, 3:08 PM

Бог ни завидя

  Poetry
807 0 13
Всичко започна толкова сложно.
Ти беше буен огън.
Аз дълбока река.
Ти знак опасен.
А аз сложен пасианс.
И все така се разминавахме.
Двамата - ти и аз.
Ти - наляво.
Аз - надясно.
Ти - напред.
Аз - назад.
Един ден, спря и ме изчака.
Прегърнахме се буйно.
Сплетохме ръце и тела.
Докоснахме се.
Аз изтръпнах.
А ти ме пожела.
Светът възкръсна.
Дори и Бог ни завидя.



                                "Да любиш и да бъдеш любим е най-великото щастие на земята"
                                                                                                                             Хайне

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...