16.08.2007 г., 15:08

Бог ни завидя

805 0 13
Всичко започна толкова сложно.
Ти беше буен огън.
Аз дълбока река.
Ти знак опасен.
А аз сложен пасианс.
И все така се разминавахме.
Двамата - ти и аз.
Ти - наляво.
Аз - надясно.
Ти - напред.
Аз - назад.
Един ден, спря и ме изчака.
Прегърнахме се буйно.
Сплетохме ръце и тела.
Докоснахме се.
Аз изтръпнах.
А ти ме пожела.
Светът възкръсна.
Дори и Бог ни завидя.



                                "Да любиш и да бъдеш любим е най-великото щастие на земята"
                                                                                                                             Хайне

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...