19 may 2019, 15:38

Бога за ро̀га!

641 4 5

Ти си всичко, което не исках. 

И заблудата страшен порок е - 

да превърнеш в кошмар тези дни, 

от сгрешена и мрачна посока. 

Вече никак не те съжалявам. 

Ще платя за вредите със липса. 

Липса казах! Туй, че ме няма, 

свобода е - за теб, че не пиша. 

Тази обич е скрита омраза. 

И лъжа, породена от блян. 

Любовта ни е тежък сарказъм. 

Любовта ли? Фалшив параван. 

Аз съм всичко, което не искаш. 

Прекръсти се! Заплюй ме пред Бога! 

Прокълни ме, но толкоз безмислено - 

ще го хванеш след мене за ро̀га... 

 

Стихопат.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би наложих едно към едно теб и лирическия герой и това навярно е грешка. Извини ме за емпулсивния коментар, искрен е и наистина майчински!
  • Човек сам прави своите избори. Моите са ме направили такъв, какъвто съм, било то и поет. Страданията често се пресъздават силно с изкуство. Реално са част от живота. Писал съм много позитивни и усмихнати неща. Фази. Различни преходи на емоциите. Всичко е един кръговрат. Едва ли аз трябва да обяснявам това. Обичам тъжната поезия. Тя е част от мен и това не ме кара да се чувствам като нейно отражение.
  • Ти си добър и изграден поет. Опитай се да пишеш не само за разочарованията в любовта, а за пълнокръвния живот покрай теб. Ще се родят чудесни неща, вярвам! И ще ти помогнат да излезеш от водовъртежа на страдащата си душа.
    Погледни на света по друг начин, Дани! Макар и не поискан, този съвет, надявам се, ще ти е от полза. Казвам ти го като майка, тъй като дъщеря ми е на възраст, близка до твоята. Опитай!
  • "Любовта ни е тежък сарказъм.
    Любовта ли? Фалшив параван...." Значи не е любов...а лъжа породена от блян?! Поздрави!
  • Не умея с друго, освен с поезия да се изразявам в такива ситуации, а колкото до темата - да, неизчерпаема е...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...