Бога за ро̀га!
Ти си всичко, което не исках.
И заблудата страшен порок е -
да превърнеш в кошмар тези дни,
от сгрешена и мрачна посока.
Вече никак не те съжалявам.
Ще платя за вредите със липса.
Липса казах! Туй, че ме няма,
свобода е - за теб, че не пиша.
Тази обич е скрита омраза.
И лъжа, породена от блян.
Любовта ни е тежък сарказъм.
Любовта ли? Фалшив параван.
Аз съм всичко, което не искаш.
Прекръсти се! Заплюй ме пред Бога!
Прокълни ме, но толкоз безмислено -
ще го хванеш след мене за ро̀га...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Обичам тъжната поезия. Тя е част от мен и това не ме кара да се чувствам като нейно отражение. 
