На птиците е моя песента, и горската прохлада - моя, на планината звуците в нощта и тишината, и покоя... Орлите волни в синьото небе са мои заедно с простора, и лястовичите гнезда - и те, и щъркелите в мойта пролет, и туй поточе, дето ромоли, и в унес ми разказва тайни, а от летенето ми призори си имам изгреви омайни. Разстила ми морето залез тих със пяна свилено-златиста, лазур от бели раковини пих и нежност перлено-лъчиста. И нощем бурите неукротими със снеговете - пак са мойте, и този тътен на лавините, заглъхващ в боровете горди... И звездопадът нощем си е мой, и лятото с щурчета будни, и полетът на чучулига, тъй нетърпелива да се съмне... С кометите ми в звездното небе летят мечтите непокорни... Запазила съм малко и за теб. Не искаш ли да ги догоним?
Тъкмо щях да напиша: Каква егоистка си, всичко ли е само твое, но...Вече разбрах защо си толкова богата, защото раздаваш богатството си и то ти се връща стократно!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.