3 дек. 2008 г., 20:14

Богата съм

1.2K 0 28
 


На птиците е моя песента,
и горската прохлада - моя,
на планината звуците в нощта
и тишината, и покоя...
Орлите волни в синьото небе
са мои заедно с простора,
и лястовичите гнезда - и те,
и щъркелите в мойта пролет,
и туй поточе, дето ромоли,
и в унес ми разказва тайни,
а от летенето ми призори
си имам изгреви омайни.
Разстила ми морето залез тих
със пяна свилено-златиста,
лазур от бели раковини пих
и нежност перлено-лъчиста.
И нощем бурите неукротими
със снеговете - пак са мойте,
и този тътен на лавините,
заглъхващ в боровете горди...
И звездопадът нощем си е мой,
и лятото с щурчета будни,
и полетът на чучулига, тъй
нетърпелива да се съмне...
С кометите ми в звездното небе
летят мечтите непокорни...
Запазила съм малко и за теб.
Не искаш ли да ги догоним?






    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Супер е! Много хубаво.
  • Божествено е!
  • Благодаря ти, Вилдан, музиката е страхотна, много е оригинално това изпълнение!!!
    Едва сега го видях...
    Благодаря ти!
  • Липсваш, Ена! Поздравче!

    http://www.youtube.com/watch?v=yuWBVrNjHc0&feature=related
  • Тъкмо щях да напиша: Каква егоистка си, всичко ли е само твое, но...Вече разбрах защо си толкова богата, защото раздаваш богатството си и то ти се връща стократно!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...