Богата съм
На птиците е моя песента,
и горската прохлада - моя,
на планината звуците в нощта
и тишината, и покоя...
Орлите волни в синьото небе
са мои заедно с простора,
и лястовичите гнезда - и те,
и щъркелите в мойта пролет,
и туй поточе, дето ромоли,
и в унес ми разказва тайни,
а от летенето ми призори
си имам изгреви омайни.
Разстила ми морето залез тих
със пяна свилено-златиста,
лазур от бели раковини пих
и нежност перлено-лъчиста.
И нощем бурите неукротими
със снеговете - пак са мойте,
и този тътен на лавините,
заглъхващ в боровете горди...
И звездопадът нощем си е мой,
и лятото с щурчета будни,
и полетът на чучулига, тъй
нетърпелива да се съмне...
С кометите ми в звездното небе
летят мечтите непокорни...
Запазила съм малко и за теб.
Не искаш ли да ги догоним?
© Елена Гоцева All rights reserved.
