longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
9 jul 2010, 22:20

Богатство

  Poesía
904 0 20

Не пожела да бъдеш всичко мое

Ограби ме а забогатях

Вземи си всичко що е твое

Не си мисли че нещо изтървах

Научих се безумно да обичам

Да бъда силен и добър

Научих се душата да обличам

Да бъда в празна стая одър

Прозорец да съм без стъкла

Да бъда стълба към небето

Поляна с дъхави цветя

Усмивка ведрина в лицето

Радост в нечия душа...

Богат съм и не крия

Дори да се търкулне и сълза

Душата в нея ще умия

Лошото в огъня ще изгоря

Ще съм любовната стихия

В богатство пътя си ще извървя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0