Jul 9, 2010, 10:20 PM

Богатство

  Poetry
897 0 20

Не пожела да бъдеш всичко мое

Ограби ме а забогатях

Вземи си всичко що е твое

Не си мисли че нещо изтървах

Научих се безумно да обичам

Да бъда силен и добър

Научих се душата да обличам

Да бъда в празна стая одър

Прозорец да съм без стъкла

Да бъда стълба към небето

Поляна с дъхави цветя

Усмивка ведрина в лицето

Радост в нечия душа...

Богат съм и не крия

Дори да се търкулне и сълза

Душата в нея ще умия

Лошото в огъня ще изгоря

Ще съм любовната стихия

В богатство пътя си ще извървя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...