9.07.2010 г., 22:20

Богатство

898 0 20

Не пожела да бъдеш всичко мое

Ограби ме а забогатях

Вземи си всичко що е твое

Не си мисли че нещо изтървах

Научих се безумно да обичам

Да бъда силен и добър

Научих се душата да обличам

Да бъда в празна стая одър

Прозорец да съм без стъкла

Да бъда стълба към небето

Поляна с дъхави цветя

Усмивка ведрина в лицето

Радост в нечия душа...

Богат съм и не крия

Дори да се търкулне и сълза

Душата в нея ще умия

Лошото в огъня ще изгоря

Ще съм любовната стихия

В богатство пътя си ще извървя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...