На съпруга ми с безкрайна обич
Имам рамо. Имам стряхата на мрака.
Аз обичам да е тъмно. Да искри
жадно взорът ти, когато си ме чакал.
Мяташ топлото си дишане. Нали
като шал ще ми застели коленете...
И нали ще ме прадпази от студа.
Само в сънищата сълзите са слепи...
Как ухае на препечени утра,
на разсънени липи, на скитал вятър,
на домашна тишина и ленен хлад.
Хрускам думите ти. Паля ти ръката ...