Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
20.06.2008 г., 7:17 ч.

Богатство 

  Поезия » Любовна
823 0 16
На съпруга ми с безкрайна обич

Имам рамо. Имам стряхата на мрака.
Аз обичам да е тъмно. Да искри
жадно взорът ти, когато си ме чакал.
Мяташ топлото си дишане. Нали

като шал ще ми застели коленете...
И нали ще ме прадпази от студа.
Само в сънищата сълзите са слепи...
Как ухае на препечени утра,

на разсънени липи, на скитал вятър,
на домашна тишина и ленен хлад.
Хрускам думите ти. Паля ти ръката
с неизлюпени целувки. Ти избра

да е къщна самотата. Да е хлебна.
Да се будиш пред познати врагове.
Тази приказка до кост ми е потребна.
Като погледа ти, който я чете...

© Ружа Матеева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??