Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
Jun 20, 2008, 7:17 AM

Богатство 

  Poetry » Love
833 0 16
На съпруга ми с безкрайна обич

Имам рамо. Имам стряхата на мрака.
Аз обичам да е тъмно. Да искри
жадно взорът ти, когато си ме чакал.
Мяташ топлото си дишане. Нали

като шал ще ми застели коленете...
И нали ще ме прадпази от студа.
Само в сънищата сълзите са слепи...
Как ухае на препечени утра,

на разсънени липи, на скитал вятър,
на домашна тишина и ленен хлад.
Хрускам думите ти. Паля ти ръката
с неизлюпени целувки. Ти избра

да е къщна самотата. Да е хлебна.
Да се будиш пред познати врагове.
Тази приказка до кост ми е потребна.
Като погледа ти, който я чете...

© Ружа Матеева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??