Богатство
На съпруга ми с безкрайна обич
Имам рамо. Имам стряхата на мрака.
Аз обичам да е тъмно. Да искри
жадно взорът ти, когато си ме чакал.
Мяташ топлото си дишане. Нали
като шал ще ми застели коленете...
И нали ще ме прадпази от студа.
Само в сънищата сълзите са слепи...
Как ухае на препечени утра,
на разсънени липи, на скитал вятър,
на домашна тишина и ленен хлад.
Хрускам думите ти. Паля ти ръката
с неизлюпени целувки. Ти избра
да е къщна самотата. Да е хлебна.
Да се будиш пред познати врагове.
Тази приказка до кост ми е потребна.
Като погледа ти, който я чете...
Имам рамо. Имам стряхата на мрака.
Аз обичам да е тъмно. Да искри
жадно взорът ти, когато си ме чакал.
Мяташ топлото си дишане. Нали
като шал ще ми застели коленете...
И нали ще ме прадпази от студа.
Само в сънищата сълзите са слепи...
Как ухае на препечени утра,
на разсънени липи, на скитал вятър,
на домашна тишина и ленен хлад.
Хрускам думите ти. Паля ти ръката
с неизлюпени целувки. Ти избра
да е къщна самотата. Да е хлебна.
Да се будиш пред познати врагове.
Тази приказка до кост ми е потребна.
Като погледа ти, който я чете...
© Ружа Матеева All rights reserved.
