Богатството на дервиша
Онази нощ, преди да си замина,
изправени пред прага на безкрая,
вечеряхме любов и малко вино
в уюта на една хотелска стая.
Богатството на дните ми бе скрито
в очите ти, с които ти ме влюби,
и аз по-беден от дервиш се скитах,
готов в сърцето ти да се изгубя.
Сега заплитам и разплитам думи
и с гарваните споря риторично.
Натирих на гнева пиянски чумите
и помня само колко се обичахме.
Застанала до лявото ми рамо,
нарамила коса, Смъртта се киска.
Но днес, когато вече теб те няма,
аз нищо повече от Бог не искам:
една звезда над мен с любов да свети,
че щастие не значи да се кротна
сред лукса на бутикови предмети.
То често е, като поет самотно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
