19.10.2023 г., 15:03 ч.

Богатството на дервиша 

  Поезия » Друга
250 2 6

 

Онази нощ, преди да си замина,
изправени пред прага на безкрая,
вечеряхме любов и малко вино
в уюта на една хотелска стая.

 

Богатството на дните ми бе скрито
в очите ти, с които ти ме влюби,
и аз по-беден от дервиш се скитах,
готов в сърцето ти да се изгубя.

 

Сега заплитам и разплитам думи
и с гарваните споря риторично.
Натирих на гнева пиянски чумите
и помня само колко се обичахме.

 

Застанала до лявото ми рамо,
нарамила коса, Смъртта се киска.
Но днес, когато вече теб те няма,
аз нищо повече от Бог не искам:

 

една звезда над мен с любов да свети,
че щастие не значи да се кротна
сред лукса на бутикови предмети.

То често е, като поет самотно.

 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??