Богатството на дервиша
Онази нощ, преди да си замина,
изправени пред прага на безкрая,
вечеряхме любов и малко вино
в уюта на една хотелска стая.
Богатството на дните ми бе скрито
в очите ти, с които ти ме влюби,
и аз по-беден от дервиш се скитах,
готов в сърцето ти да се изгубя.
Сега заплитам и разплитам думи
и с гарваните споря риторично.
Натирих на гнева пиянски чумите
и помня само колко се обичахме.
Застанала до лявото ми рамо,
нарамила коса, Смъртта се киска.
Но днес, когато вече теб те няма,
аз нищо повече от Бог не искам:
една звезда над мен с любов да свети,
че щастие не значи да се кротна
сред лукса на бутикови предмети.
То често е, като поет самотно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
