19.10.2023 г., 15:03

Богатството на дервиша

717 2 6

 

Онази нощ, преди да си замина,
изправени пред прага на безкрая,
вечеряхме любов и малко вино
в уюта на една хотелска стая.

 

Богатството на дните ми бе скрито
в очите ти, с които ти ме влюби,
и аз по-беден от дервиш се скитах,
готов в сърцето ти да се изгубя.

 

Сега заплитам и разплитам думи
и с гарваните споря риторично.
Натирих на гнева пиянски чумите
и помня само колко се обичахме.

 

Застанала до лявото ми рамо,
нарамила коса, Смъртта се киска.
Но днес, когато вече теб те няма,
аз нищо повече от Бог не искам:

 

една звезда над мен с любов да свети,
че щастие не значи да се кротна
сред лукса на бутикови предмети.

То често е, като поет самотно.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...