9 nov 2021, 10:31  

Богиня

722 0 3

Богиня 

 

Само слънцето след мене ще остане,
със кървав поглед, да тъгува в утринта
когато аз и сърцето ми престанем, 
да бъдем смях в лицемерната уста.

 

Когато двама си тръгнем от живота
може би и ние ще открием любовта,
заспала сред неожънатата реколта,
на полето засяно от младостта.

 

И устремени към тялото красиво,
което се къпе в разкипените лъчи
аз ще кажа, бий сега сърце щастливо

пред нас е богиня с невиждани очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да. В поезията никой не може излъже. Дори и да иска, трудно се случва. Страхотен парадокс
  • В поезията не се лъже, тоя стих е много преди да навършва сегашните години.
  • На двадесет и пет е върде рано за такава божествени запознанства. Остави ги за отегчените от живота😊

    ...когато аз и сърцето ми престанеМ, ми се струва.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....