Само слънцето след мене ще остане,
със кървав поглед, да тъгува в утринта
когато аз и сърцето ми престанем,
да бъдем смях в лицемерната уста.
Когато двама си тръгнем от живота
може би и ние ще открием любовта,
заспала сред неожънатата реколта,
на полето засяно от младостта.
И устремени към тялото красиво,
което се къпе в разкипените лъчи
аз ще кажа, бий сега сърце щастливо
пред нас е богиня с невиждани очи.
© Todos los derechos reservados