Богиня

Poetry » Love

724 0 3

Само слънцето след мене ще остане,
със кървав поглед, да тъгува в утринта
когато аз и сърцето ми престанем,
да бъдем смях в лицемерната уста.

Когато двама си тръгнем от живота
може би и ние ще открием любовта,
заспала сред неожънатата реколта,
на полето засяно от младостта.

И устремени към тялото красиво,
което се къпе в разкипените лъчи
аз ще кажа, бий сега сърце щастливо

пред нас е богиня с невиждани очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Иринакис (Ирина Колева)

Да. В поезията никой не може излъже. Дори и да иска, трудно се случва. Страхотен парадокс

2021-11-09T16:19:55+02:00
Марколей

В поезията не се лъже, тоя стих е много преди да навършва сегашните години.

2021-11-09T16:11:28+02:00
Иринакис (Ирина Колева)

На двадесет и пет е върде рано за такава божествени запознанства. Остави ги за отегчените от живота😊

...когато аз и сърцето ми престанеМ, ми се струва.

2021-11-09T13:57:36+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0