9.11.2021 г., 10:31  

Богиня

723 0 3

Богиня 

 

Само слънцето след мене ще остане,
със кървав поглед, да тъгува в утринта
когато аз и сърцето ми престанем, 
да бъдем смях в лицемерната уста.

 

Когато двама си тръгнем от живота
може би и ние ще открием любовта,
заспала сред неожънатата реколта,
на полето засяно от младостта.

 

И устремени към тялото красиво,
което се къпе в разкипените лъчи
аз ще кажа, бий сега сърце щастливо

пред нас е богиня с невиждани очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да. В поезията никой не може излъже. Дори и да иска, трудно се случва. Страхотен парадокс
  • В поезията не се лъже, тоя стих е много преди да навършва сегашните години.
  • На двадесет и пет е върде рано за такава божествени запознанства. Остави ги за отегчените от живота😊

    ...когато аз и сърцето ми престанеМ, ми се струва.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...