Разкъсам себе си
на хиляди парчета лунна самота...
сълзите са от вино и горчива истина...
Може би искаш да отпиеш глътка от тях
или бих могла да ги споделя с нощта?...
Тревата е безумно студена, прегръща
самотните лунни рамене и
бавно стават на прах...
Къде са онези красиви светове, Господи?...
Автор: Моника Стойчева
Дата: 29. 05. 2014 г.