Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
May 30, 2014, 9:47 PM

Богинята на красивата болка

  Poetry » Other
620 0 2


Разкъсам себе си

на хиляди парчета  лунна самота...

сълзите са от вино и горчива истина...

Може би искаш да отпиеш глътка от тях

или бих могла да ги споделя с нощта?...

Тревата е безумно студена, прегръща

самотните лунни  рамене и

бавно стават на прах...

Къде са онези  красиви светове, Господи?...

 

Автор: Моника Стойчева

Дата: 29. 05. 2014 г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0