3 jun 2007, 21:56

Богохулно

  Poesía
911 0 7
 

Ти за това ли изгони Луцифер -

най-силния, най-светлия от всички,

защото е погледнал във очите Ти

и е видял правото на избор.

Да вярва или да не вярва.

Във любовта Ти, дето храни ситите,

които чувстват само със стомасите.

В надеждата, с която разпна себе си,

за да спасиш и правия, и грешния...

И мен сега така ли ще изпитваш,

когато ме повдигаш във ръцете Си,

за да погледна по-далеч от сянката.


Когато слънце свети зад крилете ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова много хубави думи и още повече хубави чувства в тях... Не знам точно с какво съм ги заслужила, но искрено им се радвам Прегръщам ви всички!
  • Страхотно стихотворение.Малко хора имат смелоста да кажат онова което мислят, а ти винаги го правиш.Поздрави!
  • Хареса ми, поздрави!!!
  • Моите поздравления, Ради!
  • Когато слънце свети зад крилете ти...
    Как да не вярваш. Хубав стих, със силно послание.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...