3 jun 2007, 21:56

Богохулно

  Poesía
909 0 7
 

Ти за това ли изгони Луцифер -

най-силния, най-светлия от всички,

защото е погледнал във очите Ти

и е видял правото на избор.

Да вярва или да не вярва.

Във любовта Ти, дето храни ситите,

които чувстват само със стомасите.

В надеждата, с която разпна себе си,

за да спасиш и правия, и грешния...

И мен сега така ли ще изпитваш,

когато ме повдигаш във ръцете Си,

за да погледна по-далеч от сянката.


Когато слънце свети зад крилете ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова много хубави думи и още повече хубави чувства в тях... Не знам точно с какво съм ги заслужила, но искрено им се радвам Прегръщам ви всички!
  • Страхотно стихотворение.Малко хора имат смелоста да кажат онова което мислят, а ти винаги го правиш.Поздрави!
  • Хареса ми, поздрави!!!
  • Моите поздравления, Ради!
  • Когато слънце свети зад крилете ти...
    Как да не вярваш. Хубав стих, със силно послание.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...