3 jun 2007, 21:56

Богохулно

  Poesía
912 0 7
 

Ти за това ли изгони Луцифер -

най-силния, най-светлия от всички,

защото е погледнал във очите Ти

и е видял правото на избор.

Да вярва или да не вярва.

Във любовта Ти, дето храни ситите,

които чувстват само със стомасите.

В надеждата, с която разпна себе си,

за да спасиш и правия, и грешния...

И мен сега така ли ще изпитваш,

когато ме повдигаш във ръцете Си,

за да погледна по-далеч от сянката.


Когато слънце свети зад крилете ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова много хубави думи и още повече хубави чувства в тях... Не знам точно с какво съм ги заслужила, но искрено им се радвам Прегръщам ви всички!
  • Страхотно стихотворение.Малко хора имат смелоста да кажат онова което мислят, а ти винаги го правиш.Поздрави!
  • Хареса ми, поздрави!!!
  • Моите поздравления, Ради!
  • Когато слънце свети зад крилете ти...
    Как да не вярваш. Хубав стих, със силно послание.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...