3 jun 2007, 21:56

Богохулно 

  Poesía
643 0 7
 

Ти за това ли изгони Луцифер -

най-силния, най-светлия от всички,

защото е погледнал във очите Ти

и е видял правото на избор.

Да вярва или да не вярва.

Във любовта Ти, дето храни ситите,

които чувстват само със стомасите.

В надеждата, с която разпна себе си,

за да спасиш и правия, и грешния...

И мен сега така ли ще изпитваш,

когато ме повдигаш във ръцете Си,

за да погледна по-далеч от сянката.


Когато слънце свети зад крилете ми...

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова много хубави думи и още повече хубави чувства в тях... Не знам точно с какво съм ги заслужила, но искрено им се радвам Прегръщам ви всички!
  • Страхотно стихотворение.Малко хора имат смелоста да кажат онова което мислят, а ти винаги го правиш.Поздрави!
  • Хареса ми, поздрави!!!
  • Моите поздравления, Ради!
  • Когато слънце свети зад крилете ти...
    Как да не вярваш. Хубав стих, със силно послание.
  • И аз се замислих...
    Но Христо е прав!
    Всеки има правото на избор и аз съм го направила за себе си!!!

    Поздрав, Ради!
  • Замисли ме, Ради!!! С въпросите си. Но все пак предпочитам да вярвам. И да имам правото на своя избор.
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??