7 oct 2017, 10:57

Богомолка

  Poesía
634 1 1

Добре дошъл по изгрев, Страннико,  

до Извора на Богомолките! 

Не ти е разрешено да оставаш тук, 

но аз ще ти помогна!  

Слез от коня си! 

 

Ела, пийни от този кладенец! 

Водата е пречистена  

от есенните дъждове и снеговете! 

От нея пият само Божии чада, 

за да узнаят истини,  

разказвани от ветровете. 

 

Ела, седни до мене Страннико,  

на този мъх зелен,  

до тази папрат млада разлюляна! 

Водата омагьосана ще ти разкаже 

как да сбъднеш твоето 

и моето желание! 

 

Когато ти говори, настрани 

откланяй погледа си  

към водата, но я слушай! 

Ако заплаче или вълчи вой дочуеш, 

ти не трепвай, а с ръката си  

ушите си запушвай! 

 

И не поглеждай във очите ми! 

Дори за миг недей ме пожелава! 

Да ме докоснеш с пръстите си 

ти не смей! 

А белотата на гръдта ми 

нека само изкушава!  

 

В мига във който чуеш  

как нахлува във ушите ти кръвта 

и как вълните на страстта 

те вдигат и те спускат, 

когато чуеш как  

желанието на плътта 

ума ти замъглява 

и душата те напуска, 

 

се наведи и в шепите гребни 

от Извора на Богомолките 

и нека да се стича по ръцете! 

Накарай ме 

да пия благодат, 

тъй както пие се роса от цвете! 

 

И ако в този миг не издържиш  

да видиш всички твои страхове 

да преминават за секунди вечност, 

не чуеш страшни тайни за душите ни, 

не вкусиш гнила пръст 

и не почувстваш свойта преходност;  

 

очите си ти би лишил от светлина, 

а устните си – от храна, 

от Божията благодат - душата! 

И вярата ще се стопи в неверие, а болката 

ще се извие като вихър 

във телата ни! 

 

Ще се разцепи острата скала, 

водата ще се втурне наобратно; 

във нея ще изчезнем ти и аз, 

повлечени за миг; 

ще ни затрупат камъни и пръст! 

Едва ли някой тук би търсил и телата ни! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От заглавието си внуших, че иде реч за любовта между мъжката и женската богомолка, която е винаги фатална за любовника...
    Но с прочита открих и асоциации за всеотдайност и предопределен съдбовен копнеж.
    Страхотни находки!
    Поздрави за написаното, Павлина?

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...