Добре дошъл по изгрев, Страннико,  

до Извора на Богомолките! 

Не ти е разрешено да оставаш тук, 

но аз ще ти помогна!  

Слез от коня си! 

Ела, пийни от този кладенец! 

Водата е пречистена  

от есенните дъждове и снеговете! 

От нея пият само Божии чада, 

за да узнаят истини,  

разказвани от ветровете. 

Ела, седни до мене Страннико,  

на този мъх зелен,  

до тази папрат млада разлюляна! 

Водата омагьосана ще ти разкаже 

как да сбъднеш твоето 

и моето желание! 

Когато ти говори, настрани 

откланяй погледа си  

към водата, но я слушай! 

Ако заплаче или вълчи вой дочуеш, 

ти не трепвай, а с ръката си  

ушите си запушвай! 

И не поглеждай във очите ми! 

Дори за миг недей ме пожелава! 

Да ме докоснеш с пръстите си 

ти не смей! 

А белотата на гръдта ми 

нека само изкушава!  

В мига във който чуеш  

как нахлува във ушите ти кръвта 

и как вълните на страстта 

те вдигат и те спускат, 

когато чуеш как  

желанието на плътта 

ума ти замъглява 

и душата те напуска, 

се наведи и в шепите гребни 

от Извора на Богомолките 

и нека да се стича по ръцете! 

Накарай ме 

да пия благодат, 

тъй както пие се роса от цвете! 

И ако в този миг не издържиш  

да видиш всички твои страхове 

да преминават за секунди вечност, 

не чуеш страшни тайни за душите ни, 

не вкусиш гнила пръст 

и не почувстваш свойта преходност;  

очите си ти би лишил от светлина, 

а устните си – от храна, 

от Божията благодат - душата! 

И вярата ще се стопи в неверие, а болката 

ще се извие като вихър 

във телата ни! 

Ще се разцепи острата скала, 

водата ще се втурне наобратно; 

във нея ще изчезнем ти и аз, 

повлечени за миг; 

ще ни затрупат камъни и пръст! 

Едва ли някой тук би търсил и телата ни!