Mimoza20 (Мария Николова)
121 754
22 dic 2017, 11:52

Боговете 

  Poesía » Filosófica
1962 4 4

Вечер пия с Боговете

Наливат ми от техните вина

Да мога, да забравя страховете

Повели ме към бездната сама.

 

Блажено ме поглеждат в очите

Поръсват ме с божествена вода

Дори ме галят с венците

Оставени за почит на пръста.

 

Нали при Боговете съм била

Така, че призори заспивам

Дали за тях достойна съм била

Щом на Земята бавничко унивам.

 

Аз хората обичайки мечтаех

Голям дворец за добротата да строя

Къде е? За Боговете моята награда

Щом хората живеят от омраза?

 

За храма, тайнството говори, но

Смисълът в него посветен

Вратите вечно да разтвори

За хората с разум - отреден.

 

Баща ми, земният мъдрец

Заръча!!! Да не кича ни един глупец

С блага дума и венец

Дори да е изплетен от синчец.

 

Да бъда горда, да мога без разплата

Да се сбогувам, затваряйки вратата

Да оставям покрив, години над главата

Достойна да се приютя в земята.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??