Боговете
Вечер пия с Боговете
Наливат ми от техните вина
Да мога, да забравя страховете
Повели ме към бездната сама.
Блажено ме поглеждат в очите
Поръсват ме с божествена вода
Дори ме галят с венците
Оставени за почит на пръста.
Нали при Боговете съм била
Така, че призори заспивам
Дали за тях достойна съм била
Щом на Земята бавничко унивам.
Аз хората обичайки мечтаех
Голям дворец за добротата да строя
Къде е? За Боговете моята награда
Щом хората живеят от омраза?
За храма, тайнството говори, но
Смисълът в него посветен
Вратите вечно да разтвори
За хората с разум - отреден.
Баща ми, земният мъдрец
Заръча!!! Да не кича ни един глупец
С блага дума и венец
Дори да е изплетен от синчец.
Да бъда горда, да мога без разплата
Да се сбогувам, затваряйки вратата
Да оставям покрив, години над главата
Достойна да се приютя в земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
