mollis (Доротея)
27 380
17 sept 2008, 11:01

Божествени съмнения 

  Poesía » Parodias
857 0 3

БОЖЕСТВЕНИ СЪМНЕНИЯ

17. 09. 2008 г.

Слънчо засвети на небесната твърд,

ден изтича, седмица, месец, година.

Намери се петел наперен и пръв

от съседския двор да изкукурига.

Спъващи се хора сноват

по улица прашна и тясна.

Наум прецизно броят

стотинките на секундното щастие.

Един калкулирал любовта си за днес,

друг забравил е теглилка за омразата.

Тук пък някакъв заклет поет

говори за рози във вазата.

Онзи вирнал гордо глава,

крачи назад-напред в политиката.

Изрежда без слово слова

и се пъне да бяга от критика.

Под  Женева, съвсем добронамерено учени

в тунел ускорили частици...

Редели те липсващи тухлички

в модела на Вселенската теория за ученици.

Ураган от фалш емоционално помита ни.

Пукот разтресъл Премъдрата. Обществени земетресения.

Пожари алчни в Рила. Гори ни – егото,

родено от Божествени съмнения.

Нощта настъпва мрачно, хладно.

Слънцето се натъжило и се скрило.

Днес – дали е време изгубено напразно,

мъдро пита, мило, по-малкото светило.

В послеслова само ще предложа

на онези от първа ложа...

да вземат уроци по история

от нашата житейска пародия!

© Доротея Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??