Божествени съмнения
БОЖЕСТВЕНИ СЪМНЕНИЯ
17. 09. 2008 г.
Слънчо засвети на небесната твърд,
ден изтича, седмица, месец, година.
Намери се петел наперен и пръв
от съседския двор да изкукурига.
Спъващи се хора сноват
по улица прашна и тясна.
Наум прецизно броят
стотинките на секундното щастие.
Един калкулирал любовта си за днес,
друг забравил е теглилка за омразата.
Тук пък някакъв заклет поет
говори за рози във вазата.
Онзи вирнал гордо глава,
крачи назад-напред в политиката.
Изрежда без слово слова
и се пъне да бяга от критика.
Под Женева, съвсем добронамерено учени
в тунел ускорили частици...
Редели те липсващи тухлички
в модела на Вселенската теория за ученици.
Ураган от фалш емоционално помита ни.
Пукот разтресъл Премъдрата. Обществени земетресения.
Пожари алчни в Рила. Гори ни – егото,
родено от Божествени съмнения.
Нощта настъпва мрачно, хладно.
Слънцето се натъжило и се скрило.
Днес – дали е време изгубено напразно,
мъдро пита, мило, по-малкото светило.
В послеслова само ще предложа
на онези от първа ложа...
да вземат уроци по история
от нашата житейска пародия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
поздравявам те!