Божествени съмнения
БОЖЕСТВЕНИ СЪМНЕНИЯ
17. 09. 2008 г.
Слънчо засвети на небесната твърд,
ден изтича, седмица, месец, година.
Намери се петел наперен и пръв
от съседския двор да изкукурига.
Спъващи се хора сноват
по улица прашна и тясна.
Наум прецизно броят
стотинките на секундното щастие.
Един калкулирал любовта си за днес,
друг забравил е теглилка за омразата.
Тук пък някакъв заклет поет
говори за рози във вазата.
Онзи вирнал гордо глава,
крачи назад-напред в политиката.
Изрежда без слово слова
и се пъне да бяга от критика.
Под Женева, съвсем добронамерено учени
в тунел ускорили частици...
Редели те липсващи тухлички
в модела на Вселенската теория за ученици.
Ураган от фалш емоционално помита ни.
Пукот разтресъл Премъдрата. Обществени земетресения.
Пожари алчни в Рила. Гори ни – егото,
родено от Божествени съмнения.
Нощта настъпва мрачно, хладно.
Слънцето се натъжило и се скрило.
Днес – дали е време изгубено напразно,
мъдро пита, мило, по-малкото светило.
В послеслова само ще предложа
на онези от първа ложа...
да вземат уроци по история
от нашата житейска пародия!
© Доротея All rights reserved.
поздравявам те!