Боледуване
Слънцето щом бавничко залезе
и ето мракът пак ще дойде.
Свита ще поседна на земята,
само за секунда да си спомня.
Споменът, от който боледувам
дни и нощи, а лекарство няма.
Все е мъка, даже да си спомням
тази моя болест нелечима.
Болна или влюбена, не зная.
Що е то любов да го наричам?
Сърцето пусто, а душата няма,
безмълвно твоето име ще изрича.
Хайде, пак ще се изправя.
Отново силна да се чувствам.
Едва ли някога ще мога да узная
къде е границата на моите чувства.
Секунди уж, а вече са години,
откакто тежко боледувам.
Неизлечима болест или рана?
А може би любов голяма...
© Ивета Врескова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много всеотдаен и хубав стих.Хареса ми!!!
-
Щом има спомен без лекарство, значи е любов голяма! Хареса ми!
-
Любов ли е или пък болест? Сигурно на всеки
човек, дори и веднъж и за кратко, се е случвало, но когато не свършва...търси се добър лекар.
Предполагам, че при такова положение ти най-добре ще си поставиш диагнозата.
Поздрав за творбата и пожелания за по-ведро настроение -
Честит празник на виното и любовта!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
