Боледуване

Feb 13, 2015, 10:00 PM

Poetry » Love

934 0 3

Слънцето щом бавничко залезе
и ето мракът пак ще дойде.
Свита ще поседна на земята,
само за секунда да си спомня.

Споменът, от който боледувам
дни и нощи, а лекарство няма.
Все е мъка, даже да си спомням
тази моя болест нелечима.

Болна или влюбена, не зная.
Що е то любов да го наричам?
Сърцето пусто, а душата няма,
безмълвно твоето име ще изрича.

Хайде, пак ще се изправя.
Отново силна да се чувствам.
Едва ли някога ще мога да узная
къде е границата на моите чувства.

Секунди уж, а вече са години,
откакто тежко боледувам.
Неизлечима болест или рана?
А може би любов голяма...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Звездичката (Ивелина каменова)

2016-07-20T21:32:45+03:00

Много всеотдаен и хубав стих.Хареса ми!!!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-02-14T18:01:35+02:00

Щом има спомен без лекарство, значи е любов голяма! Хареса ми!
stoyna (Стойна Димова)

2015-02-14T13:56:42+02:00

Любов ли е или пък болест? Сигурно на всеки
човек, дори и веднъж и за кратко, се е случвало, но когато не свършва...търси се добър лекар.
Предполагам, че при такова положение ти най-добре ще си поставиш диагнозата.
Поздрав за творбата и пожелания за по-ведро настроение -
Честит празник на виното и любовта!