Боледуване
Слънцето щом бавничко залезе
и ето мракът пак ще дойде.
Свита ще поседна на земята,
само за секунда да си спомня.
Споменът, от който боледувам
дни и нощи, а лекарство няма.
Все е мъка, даже да си спомням
тази моя болест нелечима.
Болна или влюбена, не зная.
Що е то любов да го наричам?
Сърцето пусто, а душата няма,
безмълвно твоето име ще изрича.
Хайде, пак ще се изправя.
Отново силна да се чувствам.
Едва ли някога ще мога да узная
къде е границата на моите чувства.
Секунди уж, а вече са години,
откакто тежко боледувам.
Неизлечима болест или рана?
А може би любов голяма...
© Ивета Врескова All rights reserved.
