19 ene 2010, 11:19

Боледуващ площад - от безлюдие 

  Poesía
689 0 8

Площадите плачат през свойте фонтани,
кълват дробовете им гълъби.
Площади - с цвета на вечерните врани,
площадите – стари и гърбави.


Вървя по челото на някой от тях,
бързам често, в работно безумие.
Нито роден, ни мой, в този чужд тъжен град
с боледуващ площад - от безлюдие.

А неделната църква, надменна и зла,
укорително бие камбани,
като млада, сърдита, устата снаха,
би почела с радост смъртта им.

Площадите пеят, като сляп цигулар,
който идва самотен сред хората.
Нито роден, ни мой, този чужд, тъжен град
във площад се превръщам от скоро..
.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??