Боледуващ площад - от безлюдие
Площадите плачат през свойте фонтани,
кълват дробовете им гълъби.
Площади - с цвета на вечерните врани,
площадите – стари и гърбави.
Вървя по челото на някой от тях,
бързам често, в работно безумие.
Нито роден, ни мой, в този чужд тъжен град
с боледуващ площад - от безлюдие.
А неделната църква, надменна и зла,
укорително бие камбани,
като млада, сърдита, устата снаха,
би почела с радост смъртта им.
Площадите пеят, като сляп цигулар,
който идва самотен сред хората.
Нито роден, ни мой, този чужд, тъжен град
във площад се превръщам от скоро...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Илиева Todos los derechos reservados
Какво пък й е злото на църквата, не можах да разбера ? 
