19.01.2010 г., 11:19 ч.

Боледуващ площад - от безлюдие 

  Поезия
680 0 8

Площадите плачат през свойте фонтани,
кълват дробовете им гълъби.
Площади - с цвета на вечерните врани,
площадите – стари и гърбави.


Вървя по челото на някой от тях,
бързам често, в работно безумие.
Нито роден, ни мой, в този чужд тъжен град
с боледуващ площад - от безлюдие.

А неделната църква, надменна и зла,
укорително бие камбани,
като млада, сърдита, устата снаха,
би почела с радост смъртта им.

Площадите пеят, като сляп цигулар,
който идва самотен сред хората.
Нито роден, ни мой, този чужд, тъжен град
във площад се превръщам от скоро..
.

© Евгения Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??