Боледуващ площад - от безлюдие
Площадите плачат през свойте фонтани,
кълват дробовете им гълъби.
Площади - с цвета на вечерните врани,
площадите – стари и гърбави.
Вървя по челото на някой от тях,
бързам често, в работно безумие.
Нито роден, ни мой, в този чужд тъжен град
с боледуващ площад - от безлюдие.
А неделната църква, надменна и зла,
укорително бие камбани,
като млада, сърдита, устата снаха,
би почела с радост смъртта им.
Площадите пеят, като сляп цигулар,
който идва самотен сред хората.
Нито роден, ни мой, този чужд, тъжен град
във площад се превръщам от скоро...
© Евгения Илиева All rights reserved.
Какво пък й е злото на църквата, не можах да разбера ? 
