Болен

15 oct 2009, 10:07

Poesía » Otra

764 0 11

Вънка звънка реч, игра,
гласове. И вятърът
под прозореца е спрял -
кочияш-приятел.
Дойде, грабне ме шейна,
някъде ме носи.
Песни, разговори, смях,
радостно, а после...
Върне ме и ме остави,
и остане тихо.
Бяла, бяла, бяла стая,
тихо, тихо, тихо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Болен

Искате да прочетете повече?

Propuestas