15 окт. 2009 г., 10:07

Болен

Поэзия » Другая

891 0 11

Вънка звънка реч, игра,
гласове. И вятърът
под прозореца е спрял -
кочияш-приятел.

Дойде, грабне ме шейна,
някъде ме носи.
Песни, разговори, смях,
радостно, а после...

Върне ме и ме остави,
и остане тихо.
Бяла, бяла, бяла стая,
тихо, тихо, тихо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

тихо е...в бялото е много тихо...

2009-11-01T20:30:17+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

гласче на звънче ти изпращам!

2009-10-15T21:57:03+03:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Тая болест нещо ми се струва позната.Как ли се казваше?... Ама и за нея трябва да има лек.Пожелавам ти скорошно оздравяване!

2009-10-15T20:25:37+03:00
rarebird (Весислава Савова)

Докосващ, замислящ, разтърсващ стих. Вече съм ти казвала мнението си за иразните средства, с които боравиш толкова умело. Благодаря ти.

2009-10-15T15:29:12+03:00
враната (Маргарита Василева)

...писани шейни ще има.
На конете - златна сбруя.
Под прозореца ти свирвам.
Ха дано ме чуеш...;

2009-10-15T13:13:37+03:00