Болен

Oct 15, 2009, 10:07 AM

Poetry » Other

766 0 11

Вънка звънка реч, игра,
гласове. И вятърът
под прозореца е спрял -
кочияш-приятел.
Дойде, грабне ме шейна,
някъде ме носи.
Песни, разговори, смях,
радостно, а после...
Върне ме и ме остави,
и остане тихо.
Бяла, бяла, бяла стая,
тихо, тихо, тихо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Болен

Want to read more?

Random works