27 oct 2023, 21:07

Болест

  Poesía
416 0 0

Болката се връща всеки ден

рови в мозъка,дълбае

тя изтръгва силен стон от мен

наранената душа ридае.

 

Лекари край мен се суетят

питат се причината къде е скрита

мислят,търсят в учебници четат

и не знаят отговора прост

                -болеста в душата ми е скрита.

 

Тъй минава ден след ден за мен

хората край мен си заминават

и оставам сам като във плен

в болничното си легло лежа-

   а пустите му болки не минават.

 

Тайничко мечтая за мига

как напускам болничната стая

и се връщам здрав аз у дома

а в прегръдките ми пак се озовават

   моята съпруга с нашите деца.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коцето Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...