27 oct 2023, 21:07

Болест

  Poesía
410 0 0

Болката се връща всеки ден

рови в мозъка,дълбае

тя изтръгва силен стон от мен

наранената душа ридае.

 

Лекари край мен се суетят

питат се причината къде е скрита

мислят,търсят в учебници четат

и не знаят отговора прост

                -болеста в душата ми е скрита.

 

Тъй минава ден след ден за мен

хората край мен си заминават

и оставам сам като във плен

в болничното си легло лежа-

   а пустите му болки не минават.

 

Тайничко мечтая за мига

как напускам болничната стая

и се връщам здрав аз у дома

а в прегръдките ми пак се озовават

   моята съпруга с нашите деца.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коцето Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...