Oct 27, 2023, 9:07 PM

Болест

  Poetry
411 0 0

Болката се връща всеки ден

рови в мозъка,дълбае

тя изтръгва силен стон от мен

наранената душа ридае.

 

Лекари край мен се суетят

питат се причината къде е скрита

мислят,търсят в учебници четат

и не знаят отговора прост

                -болеста в душата ми е скрита.

 

Тъй минава ден след ден за мен

хората край мен си заминават

и оставам сам като във плен

в болничното си легло лежа-

   а пустите му болки не минават.

 

Тайничко мечтая за мига

как напускам болничната стая

и се връщам здрав аз у дома

а в прегръдките ми пак се озовават

   моята съпруга с нашите деца.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коцето Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...