Болката се връща всеки ден

рови в мозъка,дълбае

тя изтръгва силен стон от мен

наранената душа ридае.

Лекари край мен се суетят

питат се причината къде е скрита

мислят,търсят в учебници четат

и не знаят отговора прост

                -болеста в душата ми е скрита.

Тъй минава ден след ден за мен

хората край мен си заминават

и оставам сам като във плен

в болничното си легло лежа-

   а пустите му болки не минават.

Тайничко мечтая за мига

как напускам болничната стая

и се връщам здрав аз у дома

а в прегръдките ми пак се озовават

   моята съпруга с нашите деца.