bratan (Братан)
163 80
20 feb 2008, 10:59

болест 

  Poesía » Otra
512 0 2
                  
                    Болест

Непризната за заслужена умора
разболява нерв по нерв,
да се спра и излекувам аз не мога
и надявам се, че Бог е с мен.

 Мислите израждат криви образи,
 а ненужните са като лед,
 оп, усмивка вместо нощница
 и молитва за късмет.

Ей, заглъхвам и е все едно
чува ли се ехото ми или не,
даже би било добре
по-безследно, насаме.

Вяра губя ли или изчаквам
да повярвам в смъртта.
Пак говоря без да смятам
и потъвам заедно с мен.

                    20.02.08
                     софия

© Братан Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??