болест
Болест
Непризната за заслужена умора
разболява нерв по нерв,
да се спра и излекувам аз не мога
и надявам се, че Бог е с мен.
Мислите израждат криви образи,
а ненужните са като лед,
оп, усмивка вместо нощница
и молитва за късмет.
Ей, заглъхвам и е все едно
чува ли се ехото ми или не,
даже би било добре
по-безследно, насаме.
Вяра губя ли или изчаквам
да повярвам в смъртта.
Пак говоря без да смятам
и потъвам заедно с мен.
20.02.08
софия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Братан Всички права запазени
