9 feb 2011, 22:24

Болест

  Poesía
749 0 6

 

Вселената е твоята родина,
звездите - твоите братя и сестри,
пътят ти векове премина,
животи човешки, бледи искри.

Косите ти - пясъчни вълни,
балканите - твоите ръце,
песента ти - вятър спомени мълви,
дъхът ти отреден е... Накъде?

Някога за теб кръвта са си пролели
безброй невзрачни същества,
а днес земите ти с отрови сме залели
и потъпкани са от мизерни пиршества.

Не мога сама да те опазя,
но със слова предавам аз напред,
ний, човешката зараза,
сме твоята болест по земите ти навред.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...