Вселената е твоята родина,
звездите - твоите братя и сестри,
пътят ти векове премина,
животи човешки, бледи искри.
Косите ти - пясъчни вълни,
балканите - твоите ръце,
песента ти - вятър спомени мълви,
дъхът ти отреден е... Накъде?
Някога за теб кръвта са си пролели
безброй невзрачни същества,
а днес земите ти с отрови сме залели
и потъпкани са от мизерни пиршества.
Не мога сама да те опазя,
но със слова предавам аз напред,
ний, човешката зараза,
сме твоята болест по земите ти навред.
© Елeна All rights reserved.