Feb 9, 2011, 10:24 PM

Болест

  Poetry
747 0 6

 

Вселената е твоята родина,
звездите - твоите братя и сестри,
пътят ти векове премина,
животи човешки, бледи искри.

Косите ти - пясъчни вълни,
балканите - твоите ръце,
песента ти - вятър спомени мълви,
дъхът ти отреден е... Накъде?

Някога за теб кръвта са си пролели
безброй невзрачни същества,
а днес земите ти с отрови сме залели
и потъпкани са от мизерни пиршества.

Не мога сама да те опазя,
но със слова предавам аз напред,
ний, човешката зараза,
сме твоята болест по земите ти навред.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...