bqko (Борислав Андреев)
1 0
5 oct 2007, 0:23

Болезнени мисли 

  Poesía
744 0 5
Очите ми са пълни със сълзи,
но не плача...
Ръцете ми са пълни,
но теб те няма...
Какво от това, мисля за теб...
Това пълни сърцето ми,
но това, че то е пълно, не значи, че ти си до мен...
Живеем в прекрасен свят,
или може би ти го правиш такъв?
А какво ще стане, ако си тръгнеш?
Дали светът ще продължи,
или се спре, но само за мен?
Когато си тръгваш, аз се радвам,
защото знам, че ще те видя отново.
Ами ако не те видя?
Ако знам, че няма да се върнеш пак при мен?
Не си тръгвай...
... моля те...

© Борислав Андреев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре дошъл!
  • Да..какво следва;>...Добре дошъл в сайта?
  • Боби, недей, тя ще се върне! Поздрав!
  • като изключим повторенията в началото,е сладък и емоционален стих.ако бъдеш малко по-прецизен в изказа си,ще стане още по-хубаво
  • Хм..има нещо в тоя стихпочти неуловимо..но го имаСякаш осъзнаваш "злочестата" си съдба на влюбен,но в същото време я приемаш и пазиш..А тая твоя музана колко го оцени?
Propuestas
: ??:??