Болезнени мисли
Очите ми са пълни със сълзи,
но не плача...
Ръцете ми са пълни,
но теб те няма...
Какво от това, мисля за теб...
Това пълни сърцето ми,
но това, че то е пълно, не значи, че ти си до мен...
Живеем в прекрасен свят,
или може би ти го правиш такъв?
А какво ще стане, ако си тръгнеш?
Дали светът ще продължи,
или се спре, но само за мен?
Когато си тръгваш, аз се радвам,
защото знам, че ще те видя отново.
Ами ако не те видя?
Ако знам, че няма да се върнеш пак при мен?
Не си тръгвай...
... моля те...
но не плача...
Ръцете ми са пълни,
но теб те няма...
Какво от това, мисля за теб...
Това пълни сърцето ми,
но това, че то е пълно, не значи, че ти си до мен...
Живеем в прекрасен свят,
или може би ти го правиш такъв?
А какво ще стане, ако си тръгнеш?
Дали светът ще продължи,
или се спре, но само за мен?
Когато си тръгваш, аз се радвам,
защото знам, че ще те видя отново.
Ами ако не те видя?
Ако знам, че няма да се върнеш пак при мен?
Не си тръгвай...
... моля те...
© Борислав Андреев All rights reserved.
