5 окт. 2007 г., 00:23

Болезнени мисли

Поэзия

879 0 5

Очите ми са пълни със сълзи,
но не плача...
Ръцете ми са пълни,
но теб те няма...
Какво от това, мисля за теб...
Това пълни сърцето ми,
но това, че то е пълно, не значи, че ти си до мен...
Живеем в прекрасен свят,
или може би ти го правиш такъв?
А какво ще стане, ако си тръгнеш?
Дали светът ще продължи,
или се спре, но само за мен?
Когато си тръгваш, аз се радвам,
защото знам, че ще те видя отново.
Ами ако не те видя?
Ако знам, че няма да се върнеш пак при мен?
Не си тръгвай...
... моля те...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Добре дошъл!

2007-10-05T12:06:40+03:00
^l^ (Нежното Ласо)

Да..какво следва;>...Добре дошъл в сайта?

2007-10-05T00:45:52+03:00
Mimi1001 (Мими)

Боби, недей, тя ще се върне! Поздрав!

2007-10-05T00:43:51+03:00
els (Елена Гъдева)

като изключим повторенията в началото,е сладък и емоционален стих.ако бъдеш малко по-прецизен в изказа си,ще стане още по-хубаво

2007-10-05T00:36:45+03:00
^l^ (Нежното Ласо)

Хм..има нещо в тоя стихпочти неуловимо..но го имаСякаш осъзнаваш "злочестата" си съдба на влюбен,но в същото време я приемаш и пазиш..А тая твоя музана колко го оцени?

2007-10-05T00:33:50+03:00